автор: strega

ти знаеш –
полудявам през нощта
очите ми са късове
от нямане
очите ми са купища
от страст
и от мълчания
оставям всички думи
да заспят
сама си пиша приказка
отляво
годините от писъци горчат
но дишат
дишат!!!
с дявола
заселих с вятър земния балкон
смалих до бяло дните върху листа
забих в дъгата кривия пирон
и се прелистих
с последното хвърчило полетях
омърляно
накъсано
и мръсно
обичах бавно
съботно
до грях
и до възкръсване
обичах…..
жалък
лунен
кръговрат
вселената от липси ми е малка
сега ще върна целия си свят
в зелената душа на изтривалката
в пръстта…
от изкривения букет
звездите стават още по-зелени
и още по навързани
нечетно
и още по-сами
и по-студени
а лятото – най-смелият художник
доплува с две горещи сътворения
размести всички тишини наоколо
и всички соматични измерения
…..
замръквам в най-дълбокото
броя посоките
нощта е от неслучващите се безвремия