Приятелю мой, приятелю,
ние ли с теб не знаем,
как се живее, когато
синът ти е вече оттатък.
Ние ли с теб не знаем,
какъв е вкусът на виното,
когато отдавна желаем
кръвта да ни беше вино.
Ние ли с теб не знаем,
какво е ни денем, ни нощем
да нямаш мира от спомени,
прииждащи още и още...
И всеки спомен е въглен
в сърцето ти съскащ и парещ -
та питаш къде си тръгнал
към Рая или към Ада...
Днес ми е лош ден, приятелю,
знам, ти ме разбираш –
баща ли си, майка ли... – сирак си,
обич от мъка извиращ.
Днес ми е ден за плачене,
днес ми е ден за стихове.
Ден ми е – за изкачване
в най-тъмното и за взиране.
И ако нещо е хубаво –
това е светлИка в края,
дето с душа го чувстваме
и чакаме... с тебе заедно...