автор: Shrike

Очите са слепи. Много отдавна. Непонятна сянка им изпи зеленото в нощта, в която търсих отговори. После и златните капки си отидоха. За да станат звезди. Инак в мрака нямаше да се намери път. Ако ръцете запалят огън, искрите му могат да ме събудят. Ще виждам с огън. През огън. Ръцете ми са студени.

Гората. Там ще избягам. На пръсти. Нозете ми ще се слеят с тревата. Косите ми ще се надбягват с вятъра. Звездите ме чакат. През клони. Отдавна. Вече цели хилодялотия ми шептят, а аз все бягам. Днес ще успея.

В реките ще скрия гласа си. Да не смущава цветята. Там ще бълбука из вирове и ще трещи после като стигне до водопади. Сърцето ми - милиони нишки - всяка с цвят на любов, ще твори пролет. Зелена съм. Цялата.