автор: Kanegan

На Проф.Деворина Гамалова

Беше слънчев обед, а аз суетно попитах къде е урокът по цигулка.Вълнението
ми бе оправдано, когато трябваше да се срещна с велчичие като нея-Деворина
Името и бе чудно, а това, което даваше на хората чрез изкуството си я праве-
ше мистична и неземна.
В бъркотията намерих стаята, където ни очакваше с малкият цигулар.Отворих смирено и за моя изненада ме посрещна ведра и усмихната жена.Покани ни да седна аз и да си побеседват по музикално с ученика.Живота бе създал от нея музикален виртуоз с нежна физика, осанка на фин човек с обикновено облекло.Неспокойната и душа се вливаше в музикални фрагменти, умът и трескаво работеше върху техниката на пръстите на детето.С радост насочваше малката душа върху какво да акцентира, лъкчетата на цигуларката и ученика се надбягваха върху грифовете и сякаш музикално си говореха.Артистичността на Деворина, оня полет на духа и израз на фантазията и се изливаше във феерия от звуци, които създаваха свежа и светла аристократична музикалност и Божествен финес.Душата и говореше чрез цигулката,инструмента овладян до съвършенство предаваше онази хармония свише с гениална лекота.Вечерния концерт на лауреатите от майсторския клас я трогна до сърцето, тя живееше във Вселена от звуци и всяко дете и беше любимо, защото бе оставила на музикантчетата си частица от себе си или бе предала магията на музиката.Онова усешщане, което ни връща към първоизточника, Бога или там откъдето идем-Вечността.Деворина остави по нещо светло, чисто и красиво, по един малък лъч, който да запали по едно малко слънце след години.Благодарим ти Деворина, за светлината и красотата, човещината и топлотата!