автор: phifo

Тя някога ще се събуди
преди часовникът да звънне в шест и десет.
И в полусън ще идват цветни образи
от филмовите ленти на забравата.
Ще се открият под руините и пепелта
останки на събития от римско време –
на процъфтяващия ни живот
възможни двойници
сред шумовете нощни на квартала.
Мозайките със страстните си фигури,
все още няма да са избледнели -
витални,
но нетрайни като цвете
в безкрайните модерни адаптации.
В ръка на мъж – лекит със благовония
вещае близост – само да премигнеш.
Остава там и образ на жена,
но да я стигне, цяла вечност ще измине.
Преди дори докосване по китките,
по глезена,
стъпалото,
челото;
преди алармата за работа
да скрие ускорения й пулс...
Тя някога ще се събуди
далеч зад мрака,
защото там не може да ни има.