автор: bebvragalowski

Живеем в някакъв порочен свят,
предметите с души са, ние - вещи!
Човещината ерес е, и ад,
която носим на камшични плещи.

И всеки ден събуждаме се "живи"
в бульон първичен с участ на амеба...
Нали кокошките ни са щастливи,
в Европа сме, но втора употреба!

Живеем в джунгла, в свят без светлина,
и вместо кола пием лимонада...
В портфейл с достатъчна дебелина
фалшивото мутира в серенада!

Какво тук значат някакви пари,
имоти, къщи, замъци и ниви...
Проклехме Бог и хляба ни гори,
презрян в окови с думички красиви!

Материални сме, и още как,
катерим се по стълба към небето!
От вожда, до последния голтак,
каляваме ръба на острието.

И донори сме, и сме жертви бедни,
защо се раждаме и мрем без битки?!
Уж първи сме, а сме последни -
напред все бързат "умовете" плитки!

Вървим със свещ нагоре и сами,
ако отстъпим някой ще ни стъпче!
Мечтаем в брой зад златни дограми -
S-класа в двора... душ и голо пъпче!!!

И теглим дипломи за чар в каручка,
а как и досега не проумяхме,
че съдбата фея е, и кучка,
с която плакахме и песни пяхме?!

Която някой е написал сляп,
или пиян до бъчвата с ракия...
И с труд, и с мързел всеки черен хляб,
ту сладък е, ту носи проклетия!

Човек се ражда праведен, и гол,
изпратен с мисия, или да страда...
Животът цирк е, шистов газ, петрол,
Капоне, Путин, ... вечна клоунада!!!