автор: erka

Писмото ти
е близнато от дявола,
преди да го затвориш
в онзи ден.
Наивността допусна кислород
повярвала,
че то е просто мъртъв спомен...
...и се взривиха думите-напалм
в пресъхналите устни на пространството,
а в огъня ръката на греха
отне девствеността на тишината.
Тревожната пустиня се изля
до претопяване,
за да затвори
с клепач от кварц
обезумялата зеница,
в която ад и рай кръстосваха
тризъбец и крило
за своите истини.
Сега нощта изглежда непокътната,
но в стъкленото И око се вижда,
как бродят непосилните И сънища
във търсене на път
към изгрева,
а утрото
отдавна е обречено,
защото от наивност е повярвало,
че може мълчаливо да се скрие
от очите на оная... Сляпата.