автор: Caniko

     На север от Киото, отвъд планината Хигашияма е езерото Бива. За вечни времена кристалните му води са съхранили легенди и предания. В нощ на пълнолуние на южния му бряг в парка с диви божури мистично възкръсва легендата за любовта на принцеса Айя.
      През далечната 1579 година на южния бряг на езерото блясва с неповторимото си величие замъкът Азучи, резиденцията на местния владетел Юки Найзен. Замъкът е добре укрепен, заобиколен от стени и ров, чиято водна повърхност е истинска лотусова градина.
      Юки Найзен се радвал на почитта на поданиците си заради благородството и справедливостта, с които умело управлявал провинцията За нещастие, любимата му съпруга починала твърде млада. Не успяла да го дари със син, но му оставила дъщеря, която станала смисъла на живота му. Била с милосърдно сърце, винаги намирала начин да помогне на изпадналите в беда. Растяла красива и миловидна, надменността и суетата ú били чужди. Може би за това, всички я уважавали, обичали я и я наричали принцеса Айя.
      Били години на мир и хората живеели щастливи и спокойни за утрешния ден. Провинция Оми процъфтявала като търговски център на пътя от Японско море към столицата Киото. Юки Найзен бил на служба при шогуна и често отсъствал от дома си. Погълнат от многобройни задължение не усещал как времето отлита, докато един ден в замъка пристигнали пратеници на известен търговец от Осака. Синът на господаря им искал ръката на дъщеря му Айя. Бил толкова изненадан, че с риск да загуби благоразположението на търговеца, ги отпратил.
      Юки Найзен осъзнал, че е дошло време да потърси подходящ съпруг за дъщеря си. Направил така, че Айя да го придружава в пътуванията до различните провинции и да има лични впечатления от най-известните фамилии. Противно на обичайната практика, държал на нейното мнение при избора на бъдещия ú съпруг. Така се стигнало до поканата до господаря на провинция Харима и съпругата му да ги посетят заедно със синовете си. Принцеса Айя се сгодила за втория им син Акио. Тя харесвала годеника си, мислела за него, радвала се на изящните подаръци, които ú поднесъл.
      Една вечер, когато пълната луна изплувала от водите на езерото, Айя и момичетата излезли да се разходят в градината с разцъфнали божури. Любували се на тихата майска нощ осветена от меката светлина на сребърната луна.
      - О-о, Айя-сан, - въздъхнала Сатоми, най-приближената ú компаньонка – виж колко е тъжна луната, като че ли страда от несподелена любов.
      А Айя закачливо подела:
            Луната е бледа и тъжна,
            свенливо ще се скрие
            зад воала на облака бял
      - Тъжна е луната, Сатоми–сан, но аз ще ти покажа по-тъжната ú сестра. Ела и погледни. Момичето се навело над водата и видяло собственото си лице.
      - Защо си толкова тъжна, Сатоми-сан?
      - Вярно е. И аз като луната съм тъжна, но не поради несподелена любов. Моята господарка ще се омъжва и не знам дали ще има нужда от мен.
      Принцеса Айя прегърнала Сатоми и я уверила, че каквото и да се случи в живота ú винаги ще има нужда от нейното приятелство и подкрепа.
      - Ела да седнем на брега и да се насладим на невероятната гледка. Послушай звуците на тишината, виж фееричния танц на светулките, погледни към замечтаната луна.
      Принцеса Айя се наслаждавала на сладкия аромат на цветята и непредпазливо пристъпвала към божурите посадени от майка ú в края на брега. Изведнъж се подхлъзнала на мокрите камъни и политнала към дълбините на езерото. В критичния момент усетила как две здрави ръце я хващат, издигат я над водата и внимателно я пренасят на брега. Пред нея стоял снажен и красив самурай. Никога не е била толкова силно впечатлена от млад мъж.Вероятно бил самурай от най-висш ранг, защото дрехите му били с красиво извезани божури, а на щита му бил изрисуван герб – стилизиран божур. Занемяла от смущение. Преди да успее да си поеме дъх, спасителят ú се изгубил от погледа ú. Дошъл каточе ли от нищото и изчезнал в него.
      - Сатоми-сан, скъпа, къде е красивият самурай? Искам да му благодаря. Моля те, кажи ми къде отиде.
      - Не зная, Айя-сан. Бях вцепенена първо от страх за живота ви, а после от внезапната поява на самурая. Всичко стана за миг. Не знам. Не видях къде отиде.
      - Но как е възможно да е преодолял стражите и да се озове в парка? Тук всичко е толкова строго охранявано.
      Момичетата постояли още малко сред алеята на божурите с напразната надежда отново да видят красивия млад мъж. Преди да поемат по пътя към замъка, Айя казала на Сатоми, единствената освен нея, която видяла спасителя ú:
      - Сатоми-сан, имам гореща молба. Не казвай на никого за случилото се. Стражите веднага ще претърсят парка и когато открият смелия самурай, ще го убият заради престъпно проникване в имението.
      След тази вечер принцеса Айя се разболяла. Не можела да яде, по цели нощи будувала.
      Настъпил сватбения ден, но церемонията не се състояла, защото Айя се чувствала много отпаднала, била болна. Дошли най-добрите лекари от Киото, но не можели да открият причината за заболяването, поради което не можели да предприемат каквото и да е лечение.
      Силно обезпокоен за здравето на дъщеря си, Юки Наизен извикал Сатоми и поискал да му разкаже всичко, което според нея би помогнало Айя да бъде излекувана. Попитал я дали дъщеря му не е тайно влюбена или пък не харесва годеника си. По негова преценка страданието ú има връзка с предстоящата сватба.
      - Ваше благородие, аз не трябва да разкривам тайните на маята господарка, но се страхувам за нея. Надявам се един ден да ми прости. Тя наистина страда от тайна любов. Преди около три седмици, когато беше пълнолуние, ние се разхождахме в алеята с божурите. Случи се така, че тя щеше да се удави в езерото, ако не беше я спасил един млад и много красив самурай. Той изчезна преди тя да успее да му благодари. Дни на ред принцеса Айа ходеше на брега с божурите и се надяваше да го срещне отново. И ден след ден, губейки надежда тя престана да се храни, не можеше да спи, поболя се. Помоли ме да не казвам, тъй като младият мъж може да бъде убит за това, че е влязъл в имението. Наистина, господарю мой, никога не съм виждала толкова красив и благороден мъж, и ако не можем да го намерим, страхувам се, че младата принцеса ще умре.
      Състоянието на принцесата се влошавало. Една вечер, за да я разсеят от мислите ú поканили най-добрите музиканти в чайния павилион в градината на божурите, където Айя и компаньонките ú обичали да пият чай.
      Звуци на нежност и мечтание се изливали от струните на старината бива.
            Разцъфтяват цветята
            с божи благослов
            пробуждат се сърцата
            изпълнени с любов!
      Докато Яшикита извайвал мелодията, незнайно от къде се появил същият красив самурай. Всички го видели много ясно. Явно бил очарован от музиката и от младата принцеса Айя. Музикантите така се стъписали, че забравили за инструментите си.
      - Той е там! Ето го! - извикала Сатоми.
      В този миг самураят изчезнал. Принцесата силно се развълнувала, и желанието ú да го срещне станало много по-силно. Виждайки страданието на дъщеря си, Юки Наизен бил решен на всяка цена да разкрие истината за тези загадъчни появявания на младия мъж. Щателното издирване, проведено през деня не дало никакъв резултат. Началникът на стражата възложил на най-добрия охранител Маки Хюго да се облече в черно и да се скрие сред божурите. Задачата му била да причака и залови мистериозния младеж.
      На следващата вечер, по същото време принцеса Айя отново била в павилиона. Две от компаньонките ú свирели за своята господарка – Марико на флейта, а Якумо на котто Още при първите акорди младият мъж се появил отново.
      Юки Наизен недоумявал защо Маки Хюго не се хвърля да го хване. Истината била, че самият Маки Хюго бил толкова удивен от благородното поведение на младежа, че нямал сили да го докосне. Осъзнавайки поетото задължение към господаря си, той внимателно го приближил и го хванал през кръста. Държал го здраво. След секунди въздухът се изпълнил с влажна пара, която падала върху лицето му и постепенно отслабвала силите му. Паднал на земята, но не преставал да държи самурая.
      Всички видели сбиването и някои от пазачите се доближили до мястото. В това време Маки Хюго дошъл на себе си и извикал:
      - Хванах го, господарю! Елате и вижте! - но поглеждайки към това, което държал в ръцете си, открил, че това е един голям розов божур.
      Всички били изумени и озадачени освен Юки Наизен.
      - Да-а! Това е духът на цветето божур, който се явява под формата на принц или самурай. Айя, това е благословия за красива любов. Трябва да вземеш този божур и лично ти да се грижиш за него с любов и уважение.
      Принцеса Айя отнесла цветето в стаята си, където го сложила близо до леглото си. Тя се почувствала така, като че ли любимият ú е с нея. Ден след ден състоянието ú се подобрявало. Грижела се за божура и, колкото и странно да изглеждало, цветето ставало по-жизнено и по-красиво, вместо да избледнява. Най-накрая принцесата се възстановила напълно. Станала много красива млада дама с очарование и финес, а божурът оставал в перфектна форма, без никакви признаци на повяхване.
      Баща ú поканил известни художници да нарисуват дъщеря му с розовия божур. Най-красивият портрет останал за идните поколения като част от фамилните съкровища.
      Съвсем скоро Акио и семейството му пристигнали в замъка. Сватбената церемония се провела на брега на езерото сред разцъфналите божури.
      Божурът в стаята на принцеса Айа изсъхнал, но и до днес художници и поети търсят вдъхновение сред дивите божури край бреговете на езерото Бива и рисуват принцесата с божура
.
                Цанка Шишкова
                Април, 2012 г.