`Докато едните се налудуват, другите - се намъдруват`
Откак светът светува не може да се налудува
Едни за власт се борят, други- за идеи спорят
Трети- по-лукави от всички, събират парички
Четвърти театрално плачат, но си се влачат
Пети- гледат отвисоко сеира, качени на`баира`
Шести- стихове драскат и доволно примляскват
Така си продължаваме- на чудо да се надяваме,
че някой друг ще ни промени, но не ние сами,
че ще дойде УТРЕ Месията да измие помията
Срещу ръжена ритаме, без себе си да попитаме
Кой колко заслужава? Какво взема и какво дава?
Може тогава за този живот, да открием и новия код...
Зорно е ЕГО-то си да пребориш, но не го ли сториш
ще дърпаш до смърт магарето, барабар с товарите
Ти -напред, то-назад. Ще проклинаш целия свят
част от който си и ти, но и без тебе той си върви...
Откакто святът светува едни лудуват, други-мъдруват
Погледнеш- животецът свършил и клонът се скършил...