автор: Albatros

Ако вече пътуваш с трамвая,
ще ли видиш – безцелно се мая,
влизам в подлеза пия кафе.

Няма кой две бози да почерпи.
Минувачите сякаш са шерпи –
по-кафяви от торта парфе.

Да се чудиш как още живея
в сън и спомен за приказна фея,
върху кея развяла коси.

Ех... ела – няма вече да плача –
придвижи се по някакъв начин,
ако можеш, извикай такси,

НЛО, лодка, рикша, пироги,
уж бях йога над всичките йоги –
вече нямам енергии Чи.

А на кораб „Кортес Монтесума"
пудра захар товарят във трюма,
сал на мен есента ми горчи.

Сякаш зимата дава ми знаци –
изтърва, пич, последните влаци,
е, поне някой лев поспести...

И ти махам с ръка във притома
с бяла кърпичка от вълнолома,
ако искаш, помахай и ти!