автор: daro

***
искам нощем да ми разказваш
всички измислици
докато утрото цъфне златисто
и узрее Зорница

не искам носталгично да казваш
„седефено лято заспива
с покров от вечерни мъниста
и сънища в угари влива”

млечното охлювче сее
звездите с черупка на мида


***
Дали не си измисляш
летни умори!
Седефени перли нанизваш
със светли корали.
Плитки от нощи се режат
с лунни резачки
и по гърдите на дюни се мятат
за песове плячка.

Миг сечеш – живот събираш!

Ела да рисуваме с пръсти
сухи тополки по пясъка –
изстинали стъпки.