автор: Think

къде отиват птиците
щом да режат вкупом
синия безкрай се уморят
къде отива вятърът
щом спре да пълни
на корабите ветрилата

къде отиде ти
замислен, сбръчил вежди
и вечно за другите угрижен

да мисля и да чувствам ме научи
но не остана тук за да откриеш
от мен какво ще се получи

и днес, когато
ядът пред мъката отстъпва
(защото вече ти простих)
ме гложди само червейче едно

а моят син какво ли би научил
а той на тебе колко обич би ти дал
и как прекрасно би било да мога

“ето, това е твоят дядо” аз да му река.