автор: lordly

Това звание го получи като прехвърли 60-те.
От тогава се взе нещо си да търси около себе си и да дума „а къде ми е това”, „а къде ми е онова”, „а-къде-ми-е, а-къде-ми-е” и току му го типосаха, академикът.
Ама му отива, ша знайш, и на осанката и на приказките. Само като се окашля и като рече издълбоко, „това твоето не е аргумент” и ти запецваш, и гък дори не можеш издума, и той тогава вади неговите, че един, че два, че...ехе и броя им не мож хвана даже. Само Митьо Семето му излиза насреща.
На, от сутринта заспорили, ще ли го бъди втори мандат Саркозито, или йок. Вади ги едни корави аргументите академикът, че бил се оправил с тамошната криза, че Меркел го гушкала подръка, че бил любовчия, сиреч баш-франсе и все такива и заключава, вторият тур му е в кърпа вързан.
Слуша го Семето и леко ми намига, баш като Парцалев. Изслуша му аргументите и цялата теза значи и кога оня си направи заключението, рече и го закопа до шия:
- Няма да го бъде Саркозито, за туй, че се скара с циганите, дето искаше да ги изселва от Франция. На, виж и у нас, кой не се държи за циганите – губи изборите. Циганите ще му видят сметката и толкоз.