автор: desert_inrose

Басов гръм разтърси небесата.
Бетонно срутен, преждевременно замина си денят.
Тежки сблъсъци светкавично оттласкват
с невидима закана светлината от света.

Над главите ни не зaвалява, да пречисти.
Да освежи поне и въздуха смутен.
Как този ден безмълвна ме измисли,
на блян от капчици вечерен плен...

За теб е важно заедно да слушаме гърмежи.
И ти е все едно, дори да не вали.
Но аз ще ти разкажа за капките копнежни.
И как след облака поемат път, сами.

Не разбираш ли защо повярвах на змията...
Но позна на онзи плод вкуса.
Познанието всъщност е добър приятел,
когато думите ми позволяват да мълча.

Слей се с басовия тембър на небето.
Аз тихо ще разказвам, докато вървим.
Капките, които в миг ще паднат, са невзети.
Без електричество светът им е незрим...