автор: mig

Часовник ме буди и вятър ме гали,
но вярвам, че има те, още!
И не приемам: ни ласки по жалост,
ни крадени нощи!

***
Душата ми е дом за двама,
и в нея аз не съм сама:
теб само временно те няма,
ти ще си дойдеш у дома.

***
Живея всички болки на света.
Но вярата, че ти си в него
ми стига, за да издържа
и студ, и адските му жеги.