Ден първи
Спокойствие привидно има
Не мислиш и не разсъждаваш
Тя вече си отмина
Не трябва ти да съжаляваш
Ден втори
Събуждаш се , кафе си сипваш
Отпиваш някак си самотно
Вкуса е същия, но някак празен
Горчив и плътен топъл аромат...
Ден трети
С кафето вече свикна
Сам да си го пиеш
И с работа се натовари
Да нямаш време ти да мислиш
За нея и за любовта й
Ден четвърти
Отново всичко тръгна
По старому да си върви
Събуждаш се кафе си сипваш
На работа отиваш , после вкъщи
Вечеряш, сипваш си едно
Изкъпваш се и лягаш
Без НЕЯ.
Ден пети
До обед бе добре
Не чувствах липса нито гняв
И даже някак си добре ми стана
Усмихнах се „ и продължих“
Но следобеда дойде
И сам в кафе случайно
Седях и мислих си на глас
Кому е нужно аз да страдам
Защо така сега стоя
Живота целия пред мен е
И реших отново да ОТЛОЖА...
... купих си 2 кутии
и запалих с кеф ...