автор: Rimoza

Едно невинно момиче,
босо в черни облаци тича,
към слънцето протяга ръце,
но твоите „верни” слуги,
в хищни капани заключват,
искрените му бели мечти
и на истината в очите
рисуват гробни клевети...
Къде беше ти?
Къде беше ти?
Едно невинно момиче,
седем дълги ледени зими,
срича безполетно, глухо небе
и рони с мъртви очи сухи сълзи,
за разстреляното несбъднато сбъдване,
но твоите „верни” слуги,
в гърдите с дупки наместо сърце,
с хъс му копаят гроб зад гърба,
бури посяват в бъдните дни...
Къде беше ти?
Къде беше ти?
Едно невинно момиче,
агонизира на голготския кръст,
на главата му трънен венец тежи,
по устните жажда за истина горчи,
но твоите”верни” слуги,
доволно потриват нечисти ръце,
по лицата им подлост и злоба се чете,
после в църквата влизат с ехидно „прости”
и нови кръстове дялкат щастливи почти...
Къде беше ти?
Къде беше ти?
Едно невинно момиче,
днес е пораснала, силна жена,
гледаш я влюбено с жадни очи,
но прекалено е късно вече, уви.
Този лед в сърцето ли? Взе го от ада,
там се научи на мъст без пощада,
ако сглупиш и до нея се доближиш,
за всичко с лихвите ще си платиш,
тя никога няма миналото да ти прости,
без болка и без жал ще изрече ЛЮБОВ УМРИ...
Не си й нужен вече ти!
Не си й нужен вече ти!