автор: boliarkabg

Живееха много, много отдавна, в средата на миналия век, в една тиха и зелена уличка, в малка къщурка дядо Иван и баба Цвята.
Той - в шаячни потури, пристегнат в кръста с широк пояс и навуща под коленете, с леки свински цървули. На главата зиме-лете кожен калпак с вълната навънка. Слабичък и подвижен, на колко е години не се знаеше, но беше къде деветдесетте. Баба Цвята дребничка, прегърбена бабичка, с набрана вълнена фуста, изпод която се подаваше друга, памучна и по-тъмна. С дрешка тъмно синя на бели капки, избеляла от времето и пране. Забрадена с черна забрадка под брадата и на "чушка" на върха на главата. Тихички и свестни хорица. Дядо Иван попийваше по вечерно време бяла ракийка на судурмата под асмата, а баба Цвята спохождаха кахърни женурки я да им бае за болно, я "четена" вода да им направи. Тихо и монотонно вървеше живота им. Докато един ден откъм скритата в зеленина къщурка не се раздадоха оплакващите вопли на баба Цвята. Виеше бабата на умряло, ама и кълнеше, и пустосваше. Завтириха се всички от махалата, които не бяха дочули, тичаха извикани от комшиите. За кратко сумати народ се скупчи в тясното дворче на старците. Боже, боже какво да видиш.... Насред судурмата, чиста, преметена и застлана с вета чергица, се въргаляха двата бакъра наполовина с вода. Другата разплискана наоколо, а кобилицата се усукваше от пъргавата ръка на баба Цвята и където видеше, там налагаше сгънатия на четири дядо Иван. Отдъхнаха насъбралите се хора и чакаха да разберат какво е станало. Слава богу живи бяха и двамата.

Имаха дядо Иван и баба Цвята дъщеря. Беше най-малкото изтърсаче и отрано се пръждоса да учи по градищата. До София беше стигнало. Разказваха, че станало гимнастичка, по света ходело. Голямо училище изучило и все първо бивало сред други чуждестранни гимнастици. Дори на кинопреглед го снимали. Виждал дядо Иван как тяхното момиче прави разни гимнастики една от които - да си вдигне крака и го преметне зад врата. Лесно му се сторило и той подвижен и слабичък, на кого да се метне дъщерята? Що пък да не опита дали ще го може. Отишла баба Цвята за вода до махленската чешма и дядо Иван седнал на судурмата пред къщи, хванал крак и пъргаво го метнал зад врата си. Пусто опустяло, старите кокали на дядото не послушали го и не могъл да върне крака обратно - останал заклещен така. Седял дядо Иван и чакал половинката си да се върне от чешмата, че да му помогне да завърши гимнастиката си. Ама баба Цвята хич и не искала да чуе за физкултурните мераци на дядото, налага с кобилицата и кълне до трето коляно.....

Такива старци чешити живееха мнооого, много отдавна на една от тихите зелени улички в края на моето село, „накрай света... „.

судурма - покрита дълга тераса пред къщата, на която се влиза по 2-3 стъпала. вид чардак.

Милка Маркова