Под светлина на нощна лампа
чета за изпит в късен час.
Там нови правила и щампи -
да пази Бог, си мисля аз.
Та кой даяни на заплата?
Не ме правете на глупак!
Рушвети, ако не премятам,
как бял човек да бъда? Как?
С ехиден дяволски сарказъм
се смее моята Съдба.
На фона на стомашен спазъм
изкука кукувица - два!
И по вселенските закони
денят ще замени нощта.
Прозореца ми драскат клони.
Нататък да чета?
Не ща!