Очаквах го да стигне тук
усмихнат, весел в птичи пух,
да пее песни, да танцува
с мечтите ми да полудува.
Намръщен някак той дойде -
не пожела дъжда да спре,
а слънцето се запиля
зад тъмна облачна тъма...
Обичам го, дори такъв!
Прилича ми на влюбен мъж,
който от любов заплаква,
когато му е невъзможно кратка.
Прескачам локвите със хъс -
достигам пролетния връх.
Край мене ябълки цъфтят..
Ще бъда Ева. Не е грях!