автор: jollyroger

Луда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява...

Всеки дрипав храст изглежда,
че гора е цяла
и оплетен в лунна прежда
мърда, оживява...

Там, от млечната прозрачност
силует изплува,
знам че е мираж, но в здрача
толкова е хубав!..

А край мене хаотично
спомените стари
хукват като лунатици-
кой където свари...

...Имаше една прекрасна
друга нощ, в която
аз разрошвах й косата
с цвят на лунно злато.

В сенките- притихнал мрака,
вятърът- в листата...
(Улулица ли приплака,
или тишината?..)

Оживелите разкошни
спомени и страсти
се тълпят във тая нощ и
все така са властни...

...И макар да са миражни
болката прогонват,
и очите стават влажни,
а ръцете- помнят...

д-р Коста Качев