автор: galiakara

Искаш от себе си да избягаш. Измисляш различни лъжи и започваш с тях играеш. Може и да си повярваш дори, а може би не...Какво от това?!
Има ли някакво значение, нали е само игра...Но всъщност игра ли е или е просто бягство от действителността? Не се ли стараеш да се представиш за такъв, какъвто другите искат да те видят? Какво криеш зад маската? Не дърпаш ли сам конците на досадните марионетки, властващи над душата ти... Понякога ти става жалко за теб самия. Вече си разбрал си колко трудно и безполезно е било да играеш... А може би вече си порастнал? Уморен, не, по-скоро помъдрял си обещаваш, че от утре ще захвърлиш всички маски в огъня, ще откриеш лицето си пред света...
-Не е ли късно вече? Не игра ли твърде дълго на тази сцена? Нейният дух е попил в плътта ти- казва артистът в теб.
-Може да ти прозвучи банално, но ще опитам!`По-добре късно, отколкото никога!`Не мога да рискувам да си отида от този свят без да разбера кой съм аз всъщност!- отговаря му друг глас, почти непознат. Той нещо ти напомня... Може би онзи незрял юноша, с едва набола брада, който можеше да говори открито, без страх...
И когато вече наистина си готов да бъдеш самият ТИ, поглеждаш се в огледалото и виждаш в него един побелял старец, с натъжени очи...Животът е отлетял. Отвъд те чака неизвестното...
`Нищо- самоуспокояваш се- в следващото си прераждане ще започна `на чисто`- от нищо и никого няма да се страхувам! Нали затова са преражданията- да се учим от предишните си грешки и да не ги повтаряме! А ако няма прераждане...