Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 4
Всичко: 419

Онлайн сега:
:: Heel
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДамски гамбит
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

...

Играейки с черните фигури, обикновено предпочитам Староиндийска защита при ход D -4 на белите. Това ми дава възможност да затворя играта и да тръгна към размяна на фигури, което определено изнервя противника, ако е агресивно настроен. Това е психологически трик с конкретно предназначение. Изучил съм този вариант почти детайлно и мога да го приложа с вързани очи. Компютърните анализи показват, че много рядко допускам грешка и общо взето трудно мога да бъда изненадан с някоя новост. Откакто се появиха компютърните програми, новости в дебюта почти липсват, тъй като те успяват да предвидят десетки ходове напред и избират най-точния. Така че всяка новост е, всъщност грешен ход, който обърква неподготвения противник, но не и компютъра. С навлизането на интернет, играта почти се изроди, защото много често се случва противникът, който се подвизава на произволна точка от планетата и няма как да го видиш, спокойно може да те накисне да се състезаваш с компютърна програма, а това е, общо взето, твърде безнадеждна перспектива. Разбира се, аз също понякога съм прибягвал до подобен подход, обикновено когато усетя, че ме пързалят по този начин, а то се усеща много лесно и тогава играта се оказва надлъгване между програмни продукти, което си е обикновена досада. Поради което предпочитам да отида в кварталния клуб, където си имам маса с подредени фигури, а отсреща е седнал д-р Б. Той обикновено преглежда пресата и пие кафе, защото нощем не може да спи. Д-р Б е бивш психиатър и настоящ пенсионер; изобщо не разбира от компютри и предпочита класическия шах между обикновени ентусиасти, което междувпрочем, е и единствената му страст. С него почти не разговаряме, а и няма за какво да говорим. Когато отида в клуба, фигурите вече са подредени и е изигран първия ход – обикновено D-4 с белите фигури. Д-р Б винаги сяда на един и същи стол, чете един и същи вестник и играе един и същи първоначален ход. Обикновено отговарям с кон от G на F-6, което е прелюдия за следващия G-6 и фиксиране на офицера на G-7 – тоест, класически вариант на Староиндийска защита.
Д-р Б е мълчаливец, самотник и по цял ден играе шах; дори забравя да обядва. Сутрин открива състезанието с мен, след обед продължава с друг или много други, а вечер вероятно играе със себе си. Знам, че има дъщеря в Америка, но никога не говори за нея; всъщност, той рядко произнася някоя дума – по-скоро две думи, когато обявява шах или мат. Предполагам също, че не е съвсем луд, но се говори, че жена му го напуснала още в ранна младост след някакъв любовен роман с негов приятел, което звучи някак странно, предвид факта, че едва ли е възможно такъв човек да има приятели.
А детето го огледал и възпитал с помощта на някаква възрастна леля – бивша солистка в музикалния театър, която успяла да му внуши любов към музиката и впоследствие го записала в музикално училище.
След академията и след смъртта на лелята, следите на младата госпожица се губят, но сочат посока запад и отвъд океана. Само че д-р Б избягва коментарите по тази тема и аз избягвам да се интересувам по понятни причини. Играта продължава:
Пешка на C-4. Това е дебютен ход, който се приема от теорията за най-удачен, макар че има и други варианти. Д-р Б много рядко се отклонява от теоретичните постановки. Той има изградени стереотипи и при правилно разиграване позицията се очертава като равностойна с лек териториален превес за белите.
Е-7 на Е-6. Още един традиционен ход, водещ към спокойните води на едно позиционно разиграване при защита Нимцович или Староиндийска защита. Другият вариант е пешка на G-7 и това е вече класическа староиндийска, но разликата е несъществена. Касае се за обикновено пререждане на ходовете, което не влияе на развитието.
В този клуб, както и в другите, идват предимно самотници, остават дълго и дълго си пропиляват времето. Не съм забелязал някой от тях да е с „всичкия си”. Обикновено са леко мръднали, дори не винаги толкова леко и обикновено се вписват в категорията аутсайдери, което не важи толкова за шахмата, колкото извън него. Личният живот тук е строго уточнен; дори е трудно да се говори за някакъв личен живот. Някои от тях „изпушват” циклично, а други – непрекъснато и то си им личи от далеч. Отначало ми беше смешно, когато онзи младеж от другата маса /забравих му името/ внезапно започна да твърди, че Бриджит Бърдо била бременна от него, но после ми стана тъжно. Версията беше, че тя забременяла от дистанция, защото той контактувал по телепатия или нещо подобно. По-късно момчето изчезна и споделиха, че бил взет в някаква клиника в Раднево или Карнобат /не си спомням точно/, където изпращат безнадеждните случаи. Диагнозата не подлежи на обсъждане.
Тук много често се отбиваше и господин Бохосян – един гениален шахматист, който три години след като се научил да мести фигурите и то на двадесет и пет годишна възраст /някой случайно му показал как се прави/, стана републикански шампион по шах, а на четвъртата полудя окончателно, поради което го отстраниха от националния отбор по непригодност. Доскоро го срещах по улиците на „Стария град” – обикновено си говори сам и се заканва на Господ, че ще му разбие мутрата.
Д-р Б е по-различен. Това е най-тихият и най-етичен човек на света, но това не го прави по-малко луд. Всъщност, той е умерено луд, защото поради непрекъснати ангажименти с играта, не му остава време за по-сериозно полудяване. Той не е същият онзи д-р Б от класическата новела на Стефан Цвайг; друг е и никога не е бил в състояние да прескочи нивото на една умерена посредственост. Играе шах, заради емоцията, защото вероятно му липсват други емоции. Жена му, която е била доста по-млада от него сигурно не е могла да издържи на тишината, която го обгръща отвсякъде и своевременно побягнала. Прочее, говори се под сурдинка, че сам е завел онзи мъж при нея от загриженост, за да не скучае, докато той е зает в шахклуба и няма как да се лиши от поредната си изява. Не бих могъл да твърдя, че това е вярно, но не бих могъл и да го отхвърля като допустима възможност.
Кон от G на F-3. Очевидно белите подготвят рокада с перспектива за фигурна игра в централната зона. Разбира се, отговорът на черните е ... пешка на G-6, за да се отвори пътя на офицера.
Е-3. Един тих ход, целящ освобождаването на белите фигури на царския фланг.
... Оф G-6. Дебютната схема е уточнена и сега всеки от участниците се стреми да открие подходящи места за своите фигури.
Продължавам по инерция почти без да се замислям. На тази игра до голяма степен дължа сегашното си пребиваване. Напоследък дори престанах да мисля за Ан, защото имам достатъчно начини да я прогоня от мислите си. Вече почти съм в норми. Всяка една партия шах е поредна компенсация за онова, което не се случва и все повече започвам да се питам дали изобщо някога се е случвало. Когато се налага да анализирам пет или десет хода напред, за да избера най-точния вариант, всички останали събития започват да избледняват и притихват зад периферията. Понякога много смътно, когато по правило се очертае равен ендшпил и мислите ми побеляват в поредната безизходица, се сещам за онази необятна нощ на Заратустра с магията на „скачащите извори” и балансирайки на самия ръб на лудостта, догонвам гаснещата и усмивка.
Играта е като пропадане в една измислена необятност, където се опитвам да заменя своята изгубена реалност с нещо имагинерно. Понеже се мъча да си представя, че загубата на Ан не е нещо повече от загуба на дамата или дори на цялата партия, постигам нещо като своеобразна медитация, при която си повтарям и искам да повярвам, че всичко е добро, добро, много добро и съвсем истинско. Повтарям, за да забравя или забравям, за да го повторя.
Оф на E-2. Д-р Б е стереотипен играч и няма да промени тактиката си, докато не бъде принуден да го направи. Вече зная какви ще са следващите му ходове. – Най-вероятно Кон на F-3, с последваща рокада.
Разбрах, че д-р Б сам е отгледал дъщеря си след развода и сам, заедно с възрастната леля се е грижил за нея през цялото време от ранно детство до израстването и като завършена личност. Разбира се, направил е нужното, за да и осигури музикални педагози, след като става ясно, че детето проявява интерес към музиката. Резултатът е, че, когато младата пианистка заминава за Америка, посещенията му в шахматния клуб зачестяват, за да се превърнат в постоянно присъствие. Доколкото ми е известно, не е имал връзка с никоя друга жена; поне не се е чуло подобно нещо да се е случило някога. Веднъж от портфейла му изпадна една стара фотография, която по странен начин ми напомни за Ан; дори си помислих, че ако не е толкова стара снимката, непременно би трябвало да е самата Ан, но нямаше как да направя връзка помежду им. Играта продължава.
... Рокада. Това е важен ход в стратегията на черните, доколкото в момента аз съм с тях, за да се осигури защитата на черния цар и възможност за контраигра в центъра. Няма за къде да се бърза и аз не бързам.
Кон G на F-3. Точно така, както очаквах. Д-р Б е вече готов да приключи с развитието на белите фигури и се ползва с малко преимущество в дебюта, доколкото правото на първия ход го осигурява. От своя страна трябва да побързам с развитието на дамския фланг, където фигурите ми са все още на изходни позиции.
... Кон B на С-6. Елементарен ход с неясна перспектива.
Рокада! Белите завършват дебютната схема и ще последват фигурни маневри в центъра.
...Пешка на D-6. Този ход, колкото и да е пасивен, е нужен за развитието, поради необходимост да се включи в игра белополия офицер на С-8.
Оф на Е-3. Това е своеобразна тактика на белите, с цел след Дама на Д-2, да се иска смяна на чернополите офицери от Н-8, водещо до отслабване на царския фланг на черните. Една класическа схема, която не блести с оригиналност, но се е наложила поради дълга употреба.
... Оф на D-7. Черните също приключват с дебютното развитие и са готови за контраигра в централната зона, където очевидно се очертават важни събития.
Нямам представа защо предпочитам този вариант на Староиндийската защита пред други възможности. Не толкова поради някакви преимущества за черните, а по вероятно, защото някога Ан ми излизаше с Дамски гамбит и в повечето случаи губеше. Така продължи, докато накрая аз загубих. Прочее, загубих нещо, което никога не съм притежавал.
Една вечер мониторът остана тъмен, на следващата – пак тъмен и на по-следващата – пак и още. Останах с впечатлението, че тази тъмнина се сгъстява. Това е така, защото тези партии се разиграваха предимно в нета и аз никога не съм виждал Ан наяве. Тя е някъде, но не зная къде; понякога усмивката и преминава диагонално през монитора преди да угасне в онзи блуждаещ скринсейвър. Сигурен съм, че е красива, защото мислите и са красиви и тогава изведнъж осъзнах, че ми е нужна. Още не мога да си обясня защо не успях да я открия и се чудя дали някога съм искал да я открия. Когато се сетих, че трябва да го направя, тя ми обясни, че е много заета и много бърза, защото някъде я чакат. След което партията остана недовършена и екранът – тъмен. И повече не се появи този странен скринсейвър, въпреки че съм го търсил по цели нощи пред компютъра. Това продължи безкрайно, защото нямаше край. Само понякога в някоя безумно светла нощ чувам мълвенето на скачащите извори, които Ницше бе забравил в периферията на своите сънища малко преди магията на Лу Саломе да го хвърли в обятията на безпросветна лудост.
Много често сънувам конкретна партия шах с почти същите ходове и почти същата обстановка. Само че д-р Б го няма и отсреща е седнала Ан. Вече зная, че когато срещу мен се появи Ан, скоро ще се събудя и магията ще пропадне. Защото никак не обичам да се събуждам, когато срещу мен е седнала Ан. То не е същото като при загуба на дама; друго е.
Сега д-р Б се опитва да организира атака на царския фланг и го прави по изпробван начин:
Оф на Н-6. Тук съществуват два варианта – или да сменя незабавно офицерите, което ще придвижи дамата до полето Н-6 с всички следващи неприятности, или да потърся друг ход, изчаквайки той да ги смени със загуба на темп. Предпочитам втория вариант, като по-изгоден за черните и играя един междинен ход на дамския фланг. Докато д-р Б обмисля отговора, телефонът му се обади и той излезе навън, за да разговаря. Тогава се сетих, че това е особен случай, защото на д-р Б никога не му се обаждат, докато е в шахклуба; поне аз не съм бил свидетел. Останах да го чакам, само че той се забави и малко по-късно дойде уредникът да ми съобщи, че внезапно си е тръгнал, защото нещо се случило с дъщеря му. По този начин партията остана недовършена, но нямам навик да записвам ходовете.
Тази пауза продължи неопределено време, някакви размествания имаше в декора и, когато отново седнах зад таблото, отсреща ме чакаше не д-р Б, а Ан. Веднага си помислих, че сънувам и, че ще се събудя както обикновено, но това не се случи. Така че този път дамата бе спасена или наложена промяна в сценария – отново два варианта. Играта се разви в друга посока. Естествено – Дамски гамбит.
Освен това трябва да спомена, че Ан е изключително красива /ясни ми са проблемите на Пигмалион/ и никак не прилича на шахматистка, нито дори на филмова звезда. Ефектът е, че от нея се излъчва музика /не са ми ясни симптомите на всички лудости/ и винаги по време на партия шах предимно нощем, ми се струва, че около нея витае духът на Моцарт. Разбира се, това е „Малка нощна музика” и една чезнеща усмивка в дъното на монитора. Всъщност, никога не съм си представял, че Ан може да съществува извън виртуала. И сега, както и преди, играта няма нужда от думи. Не зная какво е това „преди” и какво е това „след”, защото по време на пребиваването не може да има преди и след. Мълчанието продължава, защото ако произнеса дори една дума, веднага ще се събудя. Това е своеобразно проклятие, от което няма изход. Играя като на сън или сънувам играейки; това не може да бъде уточнено. Дори не зная дали я обичам и доколко е възможно това да се случи. Само се опитвам да не разваля магията, тъй като много обичам подобни магии.
Вече споменах за този предпочитан от нея Дамски гамбит и вече уточних, че обикновено печеля игрите във виртуалните ни срещи. Но не мога да си обясня какво се случва наяве и доколко е допустимо да има нещо наяве. Разликата е, че този път тя беше безпогрешна и установявах неизменно, че след всеки неин ход, позицията ми се срутва. Дори не се запитах къде е д-р Б и защо тя го замества. Нямах никакво понятие в какво се състои тяхната връзка и дали съществува такава, но отново си спомних за онази смачкана фотография на д-р Б и блуждаещата усмивка в ъгъла на монитора. Докато местех едва, едва своите фигури, с ясното съзнание, че губя играта, всъщност непрекъснато ми се изясняваше, че губя нея. Не го споменах, макар че тя сигурно го знае много по-добре от мен, доколкото е в съгласие със себе си.
Както очаквах, Ан си тръгна веднага след приключването на играта и веднага след това се събудих. Дори не успях да и кажа, че я обичам, за което още се ядосвам и мониторът беше съвсем тъмен.
На следващата сутрин д-р Б го нямаше в шахклуба, на по-следващата – също.
Д-р Б се появи едва на третата сутрин и когато се отбих, за да регистрирам присъствие, вече бе заел обичайното си място. Както обикновено – потънал в мълчание.
Беше своевременно наредил фигурите на таблото и ме чакаше. Веднага ми направи впечатление, че е с черен костюм, с черни очила и носеше на ревера черна лента. Дори бе избрал този път черните фигури. Не го попитах защо е така, тъй като вече знаех причината.
По време на дебюта д-р Б внезапно промени ходовете и избра друга постройка. Оказа се Дамски гамбит.


Публикувано от Administrator на 15.04.2012 @ 14:39:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 11:41:25 часа

добави твой текст
"Дамски гамбит" | Вход | 10 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дамски гамбит
от secret_rose на 15.04.2012 @ 16:09:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Хубав финал, с удоволствие прочетох...
И аз обичам класическата игра с жив човек насреща, макар да се твърди, че е старомодно вече :) - нищо не може да замени променящото се човешко лице.
Отлични познания по староиндийски похвати, Ради :) Весел празник..


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 17:30:15
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Едно време често киснех из шахклубовете

]


Re: Дамски гамбит
от mariq-desislava на 15.04.2012 @ 18:55:29
(Профил | Изпрати бележка)
От теб винаги има какво да научи човек, обогатител такъв.:)


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 22:04:04
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) така си е. И то - съвсем безплатно.

]


Re: Дамски гамбит
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 15.04.2012 @ 19:01:18
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Много добър разказ.
И много тъжен...


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 22:05:24
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Абе, мъчих се да не го докарвам тъжен, ама така се случи :) Благодаря!

]


Re: Дамски гамбит
от verysmallanimal на 15.04.2012 @ 21:52:36
(Профил | Изпрати бележка)
Интрига, конструкция, стил - всичко е отлично. Да, с нещо напомня Морозов и Равик, но си е съвсем оригинално и най-вече красиво.
Сърдечен поздрав!


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 22:06:16
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Значи целта е постигната. Благодаря и честит празник!

]


Re: Дамски гамбит
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 15.04.2012 @ 23:48:47
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Като спомена Ремарк, се сетих за духа в романите на други двама - Макс Фриш. (Ей така - волни асоциации). :) И за Кафка...

А този разказ наистина много ми харесва.

]


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 16.04.2012 @ 14:27:33
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Тук там съм посбъркал в разиграването, понеже го правех по памет, но това едва ли е важно... Благодаря ти!

]


Re: Дамски гамбит
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 15.04.2012 @ 22:47:28
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
все пак отстъпваш и отстъпваш докато навиеш пружината, строиш скала от пружинки без да се откриваш прецизната часовникова бомба ще трябва да избухне, но преди да избухне противника изчезва


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 23:10:09
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Много интересно разсъждение и се налага да го проумея. Честит празник!

]


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 23:12:31
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Много интересно разсъждение и се налага да го проумея. Честит празник!

]


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 15.04.2012 @ 23:14:19
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
:) Много интересно разсъждение и се налага да го проумея. Честит празник!

]


Re: Дамски гамбит
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 16.04.2012 @ 13:49:13
(Профил | Изпрати бележка)
Обикновено поетите са поскарани с прозата, а белтристите - с лириката, но има и чудесни изключения...Според мен и мерената и немерената ти реч са на еднакво високо ниво!
Христос воскресе!


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 16.04.2012 @ 14:25:18
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Воистина возкресе! Всъщност, не се считам за поет, а се изживявам по-скоро като прозаик. Което може и да не е съвсем така:))))

]


Re: Дамски гамбит
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 16.04.2012 @ 21:39:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
"Всъщност, никога не съм си представял, че Ан може да съществува извън виртуала. " - много симптоматично...браво за този разказ, Ради - сякаш с пастел си го рисувал!:)


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 16.04.2012 @ 22:01:09
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много се радвам, Миа. Честит празник!

]


Re: Дамски гамбит
от zebaitel на 17.04.2012 @ 12:22:52
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжен и много хубав разказ! Поздрави, Ради!


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 17.04.2012 @ 23:04:15
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря ти. Всичко хубаво!

]


Re: Дамски гамбит
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 20.04.2012 @ 02:08:09
(Профил | Изпрати бележка)
Браво и от мен!


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 20.04.2012 @ 20:02:09
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Благодаря от мен :)

]


Re: Дамски гамбит
от mariniki на 23.04.2012 @ 21:55:59
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
оо...Ради, колко тъжно и колко красиво...
финалът допълва усещането..
поздравления, за теб..


Re: Дамски гамбит
от radi_radev19441944 на 06.05.2012 @ 22:03:52
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Маги!..

]