автор: Jenia

По улицата тичах, закъснявах!
Такси бе нужно, ала начаса!
И ей го на! Паркирано отляво!
Аз принципно не вярвам в чудеса.

Колата с газ по пътя се понесе.
Покрай бензиностанция на Shell.
Момент, та аз не споменах адреса!
А той как знае точната ми цел!

Шофьорът проговори най-накрая:
-Гадател съм, аз всичко важно знам!
И бъдещето мога да позная,
на дясната ръка го пише там!

Подайте си ръката и мълчете!
Усещам…да… баща Ви е доцент,
Асен се казва, майка Ви Венета!
А брат Ви е по физика студент!

Тя майка Ви е млада и красива,
учителка е, родом от Балчик!
Възторжена извиках с радост дива:
-Познахте ми! Та Вие сте велик!

Отвърна той: - Мерси за комплимента!
А, ето го и вашият адрес!
А пък и Вие бързате в момента,
така че толкова от мен за днес!

-О, няма шанс да сляза от колата!
Кога ще имам пак такъв късмет!
Побързайте, вземете ми ръката!
Познавайте, познавайте наред!

За този мъж в сърцето който нося,
До мен ли ще е, или някой нов?
Изобщо имам няколко въпроса
И повечето свързани с любов!

Освен това: Ще уча ли за висше
и имам ли талант да съм поет…
Май най-добре е да Ви ги запиша
и ще ги почнем тъй отзад напред!

-Млъкнете! Всичко граници си има!
Ми каза с поглед отегчен и блед!
-Аз просто зная Вашите роднини,
Защото съм Ви втори братовчед!