автор: galiakara

Защо сънят ми неспокоен тръпне от всеки шум
Плаши ме на вятъра воят и неизвестният друм

Очакване позабравено, сълзИ в немирни мисли
Спомените оставени,възкръсват светли и чисти

На сън или на яве мечтая. Гали ме невидима длан
Няма никой в тихата стая, само свят разпилян...

Акорд от мелодия нежна в сетивата се вплита
Изчезва съмнение прежно. Топлият бриз ме вика

Ще го последвам със радост, ще му се доверя
Към брега на своята младост пътя ще извървя

Както някога, ще се съберем приятели стари
Буен огън ще накладем, ще звъннат китари...

Нищо не е загубено, нищо не се забравя
Надеждата още диша и от нас се нуждае...