автор: severianin

Над комина облаче невръстно
има пиш и мокри тук и там –
ту поспре, ту ситен бисер ръсне
– няма неудобство, няма срам.

– Облаче, защо така ме ръсиш,
я иди зад храстите поне!...
Облачето с панталонки къси
смее се и вдига рамене.

– Чичко, – казва – мога да си ида,
мога да се прибера съвсем,
само гледай да не се обиди
чичо ми с големия корем.

Той от ранна сутрин пие бира,
цял от бира е подгизнал той.
Гониш ли ме – той ще се нервира
и тогава чакай цял порой.

Тъй че сам сега избирай, чичко,
аз не мога, аз съм много млад –
моят пиш е весела шегичка,
неговият – бирен водопад.

– Облаче, – му викам – стой си горе!
Стреснах те в неподходящ момент.
Повече не искам с теб да споря
– имаш много мокър аргумент.