В прозореца е невъзможно бяло
и слънцето, натегнало от нега,
потъвайки на запад, отмаляло
се взира в коленете ти през него.
Настръхнали, те тръпнещо се свиха,
когато то погали ги без свян,
и помежду си залезите скриха
запалени от устните! Пиян
от влагата в извивките попила
на тялото, потърсих ги без срам...
целувах ги и молех се без сила,
като в олтар... И ще остана там...