автор: Myfina

Аз не съм много кротък куплет
под листата на цъфнали вишни.
А и никой кадърен поет
не е писал за мен даже нищо.

В прегорелия залез през август
не съм слънчево зайче в ръцете ти.
Песъчинка от бряг аз не съм,
даже малка.
И за никой не съм видим белег на челото.

Аз не съм звук от гриф на китара,
та все чорлави песни да нижа.
Но съм въгленче, дето прогаря
малка дупка в ръкава на ризата.

Да ти кажа – дори фотограф
един пиксел за мен не похарчи.
Аз на снимката щях да съм
сигурен грях
сред поляна с прекрасни глухарчета.

Не чети!
Аз, по принцип, не пиша така.
А пък днес даже нямах и време.
Само мисъл ми мина,
само мисъл.....,
че ще мога за теб да умра
така лесно-
почти както правя соленки.