автор: Think

душата и се измори
от тичане след невъзможности.
очите и, от взиране в миражи
все са тъжни.
устните надеждата изпи,
ръцете и са груби, от прегръщане
на странници, приличащи на него
а нозете я болят от носене.

но не се отказва тя
щом вътре нещо и нашепва
себе си не предавай,
не преставай да вярваш, да искаш,
има време
за всичко да се случи.
и така, всеки нов ден е нова надежда
а всяка нощ - нова нейна голгота.