автор: Kangalov

Отворих старата кутия,
а там сърце на хиляди парчета,
обвито в амбалажната хартия,
от душа съблечена с вендета...
Започнах да сглобявам със сълзи,
да бутам с пръсти тленните останки,
ала не ставаше за нищо без искри,
от огънят любовен и странните осанки ...
Зарязах всичко,после пак примислих,
отново ръчках в пепелта от рози,
дори за сън и за спокойствие не мислих,
а търсех тъй омайните ти дози ...
За Франкенщайн тогава се досетих,
как възроден бе от мълнията на ноща,
подхвърлих влажните парчета и усетих,
как всичко засия и бързо отлетя ...
Отворих си очите и дъх поех дълбоко,
със чаша ароматно вино го примесих,
усетих как въздигам се душевно и високо
и сред звездите ярки се провесих ....

22.02.2012