Бърбънът приглушава ума
Спират лутането си мислите бясно
Чувството само остава
За нещо пропуснато, нещо несвършено,
Нещо, което го няма
Затварям очи и пак виждам нас
Преследваш ме ти във съня
Настигаш и сгушваш ме в себе си
Само по кожа и сол от бега.
Смях, и слънчеви зайчета
Блестят и се гонят в очите ни
Капчици пот поръбват устите ни
Търкаляме се по меката трева,
Хладна и дъхава на любов.
Барабаниш по кожата ми с пръсти,
А аз вдъхвам жадно от тебе.
Стисвам очи и моля се
Сляпа да бъда, да не се будя,
За да мога в този сън да остана
Завинаги.