автор: bilqna_popova

Дори най-лошите мечтаят за любов.
Дори най-лошите обичат да ги чакат.
Защото няма иначе да дойде изгрев нов.
А само ново утро, с вече тъжен вятър.
Понеже съм от лошите и аз-
/ или така си мислят, че живея /
най-вярно е, че се печели другия
не само като го обгърнеш в страст.
А като в него обичта посееш.
Тогава има смисъл да съм светла.
Да ми блестят очите закачливо.
Тогава се събуждаш с мисълта,
че там живее някой, много важен.
И само с тая мисъл си щастлива.
Тогава само.
Другото е мрак.
Това го мога – да придавам смисъл.
Кое, кажи е чуждото небе?
И най- далечното?...
Аз знам кое е.
Това, което не достигаш с друг.
На него името ти не написват.
И лошите се молят през сълзи.
А кой е лош е нечия религия.
Измислена от грешници в тела.
Аз искам само обич.
Без да съдя.
Без право да наричам с имена.
През времето на седмицата страстна
ще се помоля точно за това.