автор: midnight_witch

когато зимата имаше уста
изгряваше слънце и хапеше устните й
тя ги цупеше обидено и се фръцваше
-няма да проговоря никога повече
а то
просто не знаеше как да я обича по друг някакъв начин

когато зимата имаше очи
се събуждаше вятър и изтръгваше клепачите й
тя оставаше будна и сама от тогава насетне
до края на дните си
а той
просто нямаше длани в които да я сгуши

когато зимата имаше пръсти
идваше студа и ги целуваше един по един
а те застиваха като ледени висулки в състояние
на пълна неподвижност
по покривите
и тя не докосваше никого с топлина
а той
просто нямаше как да я вземе.


когато зимата имаше сърце
идваше март и вземаше душата й- само това й беше останало
а на нея не оставаше нищо друго освен
да си тръгне
отново
(завинаги уж)
а на него
му отиваше да е душевадец.