автор: alisaseslisa

Може би това пътуване
беше излишно.
То не продаде
за жълти стотинки скуката,
не прободе с емоции
вялата ми усмивка.
Не завъртя
като дервиш душата ми.
Просто скокна
над две-три педи
дневна досада,
после се поизправи
сред умората
от заучени пози
и… толкова.
Вятърът малко ли бе?
Или пък времето?
Или като на ужким
пропуснах да сложа
на тъмния поглед,
на порции втрисащ ме ,
стремето?
И пак с любовта
се разминахме
стриктно.
И пак звездопадът
за други
политна.
А знаем ли
всъщност
колко въздух ни трябва,
за да дишаме?
И колко
безветрие,
за да пеят платната,
когато умираме?