автор: pisana

Омръзна ми таз селяния
в която тъна до шия.
Искам да съм Софиянка
и да съм на сянка.
Цялата държава
мен да дарява,
със месо и жито
и агне отбито.
Тъй си днес мечтая,
докато копая,
но съм Добруджанка
и не съм на сянка.
Кървава браздата,
ще даде отплата.
Ала до тогава,
Господ, да прощава,
ще се възмущавам
и тайно надявам.
Че всичко живо
там е щастливо.
А пък таз Европа,
на врата що хлопа
иска да излапа,
туй що не цапа.
Да е без нитрати,
нашето домати.
Да няма луда крава,
онуй що мляко дава.
Умовете наши
да станът търгаши.
И на селянията,
да стъпят на шията.
Айде живо здраво,
дупе е кораво.
Двойки ми пишете
и ми се гневете.
В пуста селяния
тъна до шия.