автор: roza1

Разбивам си представите за цялост
и пълня колейдоскпопа на деня.
Да бъде цветно днешното начало,
да пречупва острото на Пролетта.

О, да! И тя понякога бодливо
посяга да ни нарани..
Но колко му е - да забравим
и заради цвета да й простим?!

Троша на дребно свойта радост,
за да блести под тънките лъчи.
Какво е всъщност радостта ни,
ако я заключим зад стени?

Ще се пилея на парченца-
в калейдоскоп ще сбирам цветове,
защото виждам, че е сиво
априлското (уж) пролетно небе.