автор: svdonchev

Когато в малкия, планински курорт прочут с минералните си извори се заговореше за някоя случайна изневяра, първите впечатления се стоварваха върху красивата глава на Алекси. Хубавец бе този Алекси, умен, жизнен, вечно усмихнат и несъмнено доста богат.
Негов бе големият хотел, кацнал като огромна птица с разперени криле на ръба на склона, негови бяха двете най- хубави къщи за гости в околноста, златарско ателие и част от стръмните пасища, надвиснали над тесния път. Из тях сега набиваха коловете за бъдещият лифт и Алекси често заставаше с ръце на кръста, вдигаше поглед нагоре към земите си, следеше работата на надничарите и пресмяташе печалбите. А колко бе самоуверен, негодникът? Все с гордо вдигната глава, с блеснали очи, с уверени движения и властна походка. Дали трополеше яхнал кон от собствената си конюшня при хубаво време, или заобикаляше разхождащите се курортисти из тесните улици вдигнал гюрука на колата, или безцелно кръстосваше баирите с ръце на гърба, той не оставяше незабелязан. Местните го познаваха от дете, завиждаха му за богатството, за красотата, за свежия, здрав цвят на кожата му, за волния му дух, за способността му да създава приятелства и за смелостта най- безцеремонно да ги прекратява. Жените го харесваха и оставяха задълго в негов плен, макар да знаеха колко е непостоянен и еднакво неверен на всички свои приятелки из околността. Мъжете избягваха срещите си с него, освен ако не бе крайно наложително. Той ги подтискаше със своята веселост, с нехайството си към всичките им несгоди, с неволния присмех на успял човек.
По- младичките, самотни посетителки на чудодейните, минерални бани в района, бързо долавяха неговото присъствие. Устройваше им разходки по стръмните пътечки към билото, пикници с вино и много смях под сенките на боровете. Бе приказлив, неустоим чаровник, с лъскав перчем изсветлял от силното планинско слънце.
После, когато паднеше внезапната тъмнина, той заповядваше да съберат няколко маси под сенника на някоя от кръчмите и започваха гуляите. Пиеше повече от всички, прегръщаше по няколко жени наведнъж и волният му глас отекваше като тътен из чукарите и обикаляше коритото, останало от някогащната река ниско в дерето. Горе над изстиващите поляни, прозорците на неговия хотел гаснеха един след друг, като притворени очи, докато остане един- единствен, най- високият, таванския. Там, уморена от миенето на стълбите и непрестанната смяна на чаршафи, скрита зад щорите, с бледо лице вторачено в луната, го чакаше кротката му съпруга Нуша. Тя чуваше гласът му, как се стрелка и лъкатуши като прилеп, слушаше любимата му музика, сякаш различаваше и сянката му, докато се изправя да поръчва питиета за всички. Тя почти всяка вечер оставяше да го чака зад прозореца с шал върху раменете. Чакаше го тихо и безропотно, както животно очаква господаря да се прибере, да си припомни и да протегне ръка за да погали. А той се бавеше до късно след полунощ и тя се отказваше от чакането без да е обидена или озлобена, лягаше уморено в хладното легло и гледаше кротко небето, близките звезди, заспиваше с шала и с чорапите опънати до коленете, защото от дете бе болнава и зиморничава. Не можеше да види, как нейния неповторим съпруг Алекси, богатия владетел на планината и любимец на съдбата отнася поредната си нежна жертва на ръце някъде в дебрите на мрака, шепне пламенни думи над нечия разрошена коса, покорява нечие вярващо сърце, взема това което му принадлежи, както бе завзел почти всичко в околността. Беше горещ, страстен, не търпеше откази на жени или уклончиви отговори, приемаше тези създания като предмети, които може да погали и да подържи в ръцете, да откъсне като цветя и да помирише, докато претръпнат ноздрите му. Бързо губеше интерес и ставаше безчувствен. А иначе умееше да живее този Алекси, не губеше време. Все казваше някак между другото >, или >, а понякога, когато е по- спокоен, налегнат от чудати мисли приятелски казваше на компанията с глас, който обещаваше съвсем скоро да набере сила за борба с тишината по склоновете >
Алекси се прибираше късно през нощта или рано призори. Крачеше с тежки стъпки нагоре по склона и вдишваше леденият планински въздух. Луната осветяваше хотела, свеж, добре поддържан, примамливо прострян върху склона, с прясно лакирани капаци на прозорците, с богата градина през цялото лято и чакълести алеи, които вечер се превръщаха в оранжев лабиринт от фенерите.
Той се поспираше на верандата за да успокои дишането си. Чуваше всички шумове на нощта с притъпени от алкохола сетива. Влизаше в антрето, а насреща го чакаше Нуша. Сънена, разрошена, с отпечатък от възглавница по бузата тя стискаше крайчеца на нощницата и го гледаше в очите. Незнайно как долавяше стъпките му отдалеч, колкото и да се бе опитвал да бъде тих. Винаги го посрещаше. Той се събличаше мълчаливо и си лягаше, понякога в стаята си на втория етаж, понякога в нейното голямо и затоплено легло. Тя го прегръщаше с нежност и го гледаше в мрака, а очите й блестяха като котешки. Той усещаше всеотдайният й допир, затваряше очи и понякога си спомняше.
Посрещаха ги през няколко седмици, дългогодишният приятел на баща му, Максим и неговата миловидна дъщеря Манушка, която всички наричаха Нуша. Максим бе недодялан, циничен и гръмогласен, приказно богат, човек с няколко собствени фабрики, непредвидим и опустошителен като лятна буря. Дъщеря му, нежната но грозновата Нуша бе неочаквано плаха, благоразположена към всички, а в красивите й очи често се появяваше укор към бащата. Бе така мила и невинна, че човек бързо забравяше за несъразмерните й черти. Понякога явно се срамуваше от рязката грубост на баща си, но по всичко си личеше, че е много привързана към него. Те отсядаха в една и съща стая, която настояваха да предплатят за цялата година.
Двамата улегнали мъже прекарваха тези дни в нескончаеми разговори. Спореха, чертаеха хитри планове, разхождаха се из тъмните кътчета на гората и си разказваха стари истории по време на богатите вечери под открито небе. Всъщност техните отношения изглеждаха обвити в мъгла. Понякога приличаха на пазарджии, които се надлъгваха най- безцеремонно за някоя стока. Максим се интересуваше от хотела, от броя на посетителите, от притока на туристи; дълго гледаше ливадите около новия лифт и все разпитваше за новооткрити минерални извори. Бащата на Алекси бе по- сдържан. Той проявяваше интерес към едно единствено от заниманията на Максим, стъкларския завод. Питаше за производството, броят на работниците и крайната печалба. Манушка стоеше кротко някъде настрани, слушаше, попиваше всяка дума с детински интерес и прозрачните й къдрици трепереха от нощният ветрец. Тя бе прекрасна в послушанието си, в семплите си рокли дори с неугледната си прическа, изглеждаше чуплива като порцелан и безпомощна. А как се променяше погледът й когато срещнеше красивото лице на Алекси? Харесваше го тихо и всеотдайно и бе винаги близо до него, във всичките му занимания, в разходките, в развлеченията, във всичко. Алекси имаше нюх за нейните влечения, остана поласкан и не се изненада, когато веднъж след вечеря баща му го погледна с проницателен поглед и подхвана:
- Дъщерята на тоя мошеник Максим те иска...няма да е зле да я вземем...какво...ако не друго, поне е богата...по- добре от някоя градска примадона с голям кок на главата и високи токчета...важна, пък баща й затънал в дългове...или...някоя бедна планинарка..с черни нокти и да мирише на извара?
Алекси не отговори, гледаше суровото лице на баща си, дълбоките бръчки, отсечени, неравни, сякаш нарисувани с молив, очите, раздалечени и безкомпромисни, устата, скована от непоклатими убеждения.
- Ще съберем парите на едно място..и техните и нашите!- продължи баща му с равен глас – Малко е грозновата, но е кротичка...за хотела ще бъде от полза...а и за теб ще е добре..малка мухичка ще бръмчи около теб...без да те събужда!
И Алекси я пожела. Не както желаеше местните весели и дръзки момичета, не приличаше и на увлеченията му към прииждащите, жадни за приключения курортистки, нито наподобяваше онзи тайнствен и срамен копнеж към по- зрелите дами, с пригладени до болка коси, едри бутове и очи, които безуспешно се опитваха да прикрият страстта си към неизживените радости. Беше му приятно Нуша да е наблизо, да усеща втораченият й поглед, да вижда бледите скръстени ръце, плавните й движения, устрема с който скачаше да го посрещне след дълго отсъствие, нежността с която го прегръщаше и галеше косата му. Чувстваше се така приятно приютен в обятията й.
Тогава се случи нещастието, баща й, Максим, се застреля с любимата си пушка. Намериха го рухнал върху собственото му писалище, с прострени ръце и застинали в учудване очи, сякаш бе умрял изненадан от силата на оръжието. Разследваха случая и се добраха до неочаквани подробности. Максим бе разорен, бе загубил всичко. Нямаше ги фабриките, нямаше ги семейните имоти, нито ценностите, които се бяха предавали с гордост в семейството с годините. Бе успял да опустоши всичко. Нуша изпадна в дълбока тъга. Почти не спираше да плаче, а когато все пак се случеше да се успокои, мъка изкривяваше цялото й лице. Остана при тях, вече си нямаше никого. Заживя като сянка в хотела. Минаха много дълги месеци, преди да започне да излиза от стаята си на кратки разходки из поляната. Сега след нещастието, всичката й любов се насочи към Алекси. Гледаше го отчаяно право в очите с неподозирана смелост, очакваше с търпение всеки негов жест, всяка изспусната дума. И една хубава, пролетна вечер, връщайки се от нощните улици на курортното селце, той видя бледото й лице долепено до стъклото на прозореца. Влезе в нейната стая, тя се спусна, прегърна го до задушаване и той усети топлината на младото й тяло и тупкането на сърцето й. Погали голия й врат и тя изхлипа от вълнение. Легнаха прегърнати в леглото, доскоро топлено от тялото й. По- късно, когато небето просветля и сланата лъщеше по стръмнините, той си отиде. Вече съжаляваше за това, което бе направил. Нуша се разплака няколко пъти, целува го неопитно, звучно по детински, бързо, сякаш го изпращаше на дълъг път, после се засрами от голотата си, още по- бледа от грейналата луна, дишаше шумно под завивката и гледаше виновно. Той беше чувствен, страстен и малко груб, тя го отблъскваше неволно с ръце, след това бързаше да го прегърне и да погали мократа му коса. Сутринта на закуска, тя го гледаше влюбено, с блеснали очи, а той изглеждаше смутен, намръщен, далеч от обичайната си веселост. Следващите дни, Нуша го преследваше с мълчаливо упорство и тайнствени усмивки и те се любиха отново, все така несполучливо и със студенина. Той започна да избягва срещите с нея, а тя се примири и се скри в кроткото си ежедневие.
Следващите години отминаха бързо. Хотелът процъфтя, къщите за гости си имаха неизменни посетители, скоро възстановеният санаториум и извиращата в околността лековита вода пълниха планината с посетители през цялата година. Земите поскъпнаха и все повече китни, луксозни вили започнаха да се издигат по някогащните пасища. В годината на големия сняг почина бащата на Алекси. Отиде си от този свят както бе живял, дързък, надменен, студен като дебела висулка, която се разтапяше бавно, като подухната от пролетен вятър, единствено когато видеше жена. Напролет, с първото затопляне, почина и майка му. Тя бе живяла кротко и послушно. Бе разбрала истината за похожденията на мъжа си, бе видяла пламенните му погледи след всяка развяна от вятъра пола, бе проследила неведнъж нощните му набези на отчаян похотливец из етажите, бе осъзнала причината за внезапните му излизания преди вечеря, бе поклатила примирено глава и бе приела положението си в къщата. Отдаде се напълно на детето си. Даваше му всичката любов, от която собственият й съпруг вече нямаше нужда.
След тяхната смърт, всичките задължения се стовариха върху плещите на Алекси.
Ставаше рано, обикаляше всичките си имоти, наблюдаваще стриктно всичките си дела, проследяваше движенията на работниците си до най- неволното премигване, пътят на всяка стотинка, която може да се отклони от джоба му. Вечер, без никаква следа от умора се превръщаше в ловец. Душеше въздуха, пристъпваше бавно, а силните му очи долавяха всякакви женски движения.
Идваха сезоните, отиваха си. Алекси се грижеше за имотите, точно и безкомпромисно. Живееше бързо, облякан в най- хубавите си дрехи, усмихнат, суетен, вечно първи във всяко начинание, вечно харесван. Нуша се грижеше за чистотата на хотела и къщите за гости, ходеше до града един път седмично за уреждане на всякакви формалности и възникнали препятствия по стопанисването на имотите. И все го чакаше да се завърне от среднощните скитания. Местните все казваха „ Няма по- предана жена от Нуша” и допълваха „ Ама на такива като Алекси...все такива им се падат”
Беше хубав летен следобед, когато му потрябваха ключовете от вратата на лятната кухня. Нуша я чистеше почти целогодишно и оставяше ключовете в едно старо чекмедже, под неговата косачка за трева. Отвори го с мъка, скърцащо и трудно подвижно и видя всякакви дребни, прашни и безредно пръснати предмети, отдавна забравени и остарели. Погледът му премина през някаква сгъната бележка, така бяла и откроена в хаоса. Бе прилежно сгъната, по женски и той се зае да я разтваря с любопитство. Учуди се от небрежния почерк и бързо нахвърляните думи „ Мечтая да те видя отново”. Хвърли я разсеяно в дъното на чекмеджето и отново затърси ключовете. Тогава видя друга бележка, също точно прегъната по краищата, откъсната от карирана тетрадка. На нея същата нервна ръка бе написала „ Желая те още повече”. Сгъна я бавно и внимателно в предишният й вид и затвори чекмеджето. Седна върху един нисък бидон. Какви са тези бележки? Кой ги бе писал? Как бяха попаднали в това чекмедже? Мисли и догадки го налегнаха като сянка от преминал облак. Не може да ги е оставил чужд човек. Бяха скрити от някой, който живее в хотела, а в хотела живееха той и Нуша? Посетител не би слизал да крие любовните си бележки в тяхното чекмедже. Значи...след като не е той самият, значи...е Нуша? Нуша, неговата Нуша, издяланата от дърво, непохватна в леглото, грозноватата и недостъпна Нуша е получавала любовни писма от мъж. И този мъж е бил неин любовник, след като я желае отново? Дори неволно се засмя от внезапното откритие. Неговата покорна Нуша, с любовник, под носа му и без нищичко да е разбрал? Ха!
Излезе вън, на чист въздух. Слънцето се спускаше зад върховете на боровете, някъде наблизо трополяха звънците на прибиращи се животни. Обърна се объркан назад към хотела. Залеза се отразяваше и по прозорците. Къде е, къде е тя? Учуди се колко отдавна не си е задавал този въпрос. Кой ден е днес, вторник, не, сряда, да сряда е, тя ходи при кравефермата да купува мляко, да. Забърза се, внезапно узнал какво трябва да направи. Трябва да потърси и в стаята й. Все нещичко е скрила и там. Изкачи бързо стъпалата и влезе в хладната стая, затъмнена от щорите. Огледа подредените домашни чехли, чистата пътечка, лъснатото дюшеме, отвори гардероба, старателно подредените дрехи, сапунът, който оставяше за да мирише на свежо. Тук отляво в старата кутия за бижута от младостта, тя пазеше ценностите си. Отвори капачето и ги видя, парчета от салфетка, откъснати ленти от рекламни брошури, използван билет от някакво пътуване. Бе събирала всичките си любовни послания с онзи трудно разгадаем почерк. Сега вече бе сигурно, Нуша си имаше любовник или бе имала. Затвори кутията, огледа стаята за последно и излезе. Спря се на хлад под верандата. Какво да направи? Как да постъпи? Той не я ревнуваше, не изпитваше никакви чувства към нея. Не можеше да я изгони, бе станала част от него, от хотела, от ежедневните грижи. Не можеше да прогони мисълта за нейното предателство. Тя, неговата покорна Нуша, жената която го гледаше с възхита и очакване толкова години, бе избрала друг. Бе предпочела друг. Кой е бил по- достоен за нейната незапомняща се любов, за непохватните й ласки, за отпуснатата прелест на слабото й тяло, кой е бил по- достоен от красавеца Алекси, човекът, който събуждаше желанията на всички здравомислещи жени в околността, кой? Въздъхна, вече по- спокоен и реши да си мълчи и да наблюдава. Усмихна се горчиво. Нуша бе последната жена в която би се усъмнил за изневяра. А ето, че се бе случило.
Скоро, спретнат и неустоим във вечерното си облекло, той слезе по пътеката към сивия асфалтов път. Мисълта за изневярата на Нуша бръмчеше около него като досадна муха. Тя не спря да кръжи покрай главата му през цялата нощ. Прибра се унил, без настроение и по- рано от обикновенно. Погледна разсеяно към светещия прозорец на стаята на Нуша. Представи си я как вдига стреснато глава и оставя книгата на коленете си, учудена от ранното му прибиране. Дали се надява любовните послания от тайнствения любовник да са надеждно скрити, за да не ги намери Алекси? Дали си ги препрочита, когато я налегне самотата? И кога се вижда с този мъж? Да, сигурно в денят, в който пътува до града за неизбежните ангажименти? Добре го е измислила! Явно е по- умна отколкото показва лицето й.
След два дни, един мрачен предиобед, той сковаваше пейка за работниците в конюшната, когато Нуша премина в бежовият си костюм, новите лачени обувки с изящна каишка и кестенявата коса, бухнала, лъскава, стегната с брокатена фиба. Отиваше в града и той неволно си помисли „ Започна да се кипри за него”
Проследи я как слиза бавно настрани като скиор и забеляза промяната в нея. Краката й се бяха закръглили, гърдите й странно наедрели и предизвикателни се белееха под сакото, лицето й не бе онази обичайна, бледа маска, на отрудена домакиня, а розовееше. Странно как се бе разхубавила тази неговата Нуша без дори да забележи? О, негова, тя не бе негова, тя вече бе чужда, просто живееше в неговия дом. Дълго гледа след нея, докато бежовия костюм се превърна в петънце и изчезна зад дърветата. Следващите няколко дни се прибираше по- рано загубил интерес към нощните гуляи. Улавяше се против волята си да търси Нуша из етажите на хотела, из тъмните кътчета или зад прозореца на стаята й. Започна да забелязва и всякакви дребни подробности, синята веничка по глезена й, капката пот, която съхнеше зад ухото й, устните й още червенеещи от избледнялото червило, поникналите къси косъмчета под мищницата, които се виждаха, докато се протягаше за да мие прозорците.
В края на седмицата той се прибра много почерпен. Видя светещият прозорец на стаята й. Какво ли прави сега? Утре е денят за посещение в града. Сигурно се приготвя за срещата с любимия? Или си препрочита бележките? Прииска му се да зърне човека, който бе успял така да преобрази Нуша. Как й бе вдъхнал живот, как я бе превърнал в истинска жена? Дали е някой местен или е приходящ? Дали е богаташ или беден, но красноречив поет? Ах, каква глупава история!
Пристъпи пред вратата на нейната стая, спря и се ослуша. Тишина. После нейните плахи стъпки по пода, бе доловила безпогрешно присъствието му както винаги. Тя отвори вратата и той видя очите й съвсем близо, кротките й очи, всеотдайни, копнеещи, доверчиви. Стори му се така красива, наскоро открита, с полуотворени устни и уютно разтворен пенъоар. Бутна вратата с рязък жест и влезе. Прегърна я, отнесе я до леглото, зацелува я така нетърпеливо навсякъде, че дори не видя как тя се отпусна с благодарност в пламенната му прегръдка, очите й блестяха от щастие, а тялото й се тресеше от вълнение. Той стисна зъби. Дали си представя любимия, когато целува него? Какви ли непредвидими мисли нахлуват в главата й? Няма значение, тази вечер тя поиска него, Алекси!
По- късно, прегърнати в нейното голямо легло те гледаха небето. Тя се протегна, погали го неуморно за пореден път, а зъбите й светнаха, ситни и подредени. Чуваше се и дъха й, лек и непринуден. Лежаха, всеки отнесен в мисли, после тя промълви:
- Много съм щастлива!
Той се наведе без да отговори и целуна голото й рамо. Без никакви усилия, напълно непредвидима и вълнуваща, тя бе чудесна тази нощ.
- Знаеш ли?- проговори поверително тя. – Бележките, които си видял...написах ги аз!!
- Какви бележки?- попита артистично той след миг мълчание.
- Бележките, които намери в чекмеджето и в гардероба...знам, че си ги видял...местата им бяха променени...аз сама ги написах!
Той мълчеше потънал в унес. Слушаше. Ах, колко е променлив женският глас.
- Исках да ме забележиш...исках те и винаги съм те искала..и бях готова на всичко..и измислих това!
Той се изправи, облече се бавно и я погледна в мрака около леглото. Стори му се малка и беззащитна.
- Ще подишам малко въздух!- й каза, а зъбите й светнаха над чаршафа.
Затвори вратата зад гърба си и излезе при нощната хладина. Облегна се на стената под навеса, безпомощен и изпълнен с гняв. Боже, каква хитруша се бе оказала неговата послушна Нуша? Как бе използвала неговата доверчивост за да го измами. Никога, никога повече няма да легне в едно легло с нея, докато са живи и двамата.

КРАЙ