автор: ivliter

Крача бавно в тревата на новия ден.
Крача бавно и тихо в тревата посърнала,
за да мога да чуя когато нагазиш
в топлината на спомена,
за да мога да чуя
гласа ти забравен в ливадата
как подвиква след моите стъпки самотни.
Синева от небето вали като дъжд
и попива в следите от нашите срещи.
Виждам как под лъчите на слънцето
през ливадата тичат минути от щастие.
А е къса ливадата в топлите шепи на Турлата –
няма как да премина по-бавно през нея,
няма как –
там от синура в упор поглежда ме споменът
и трепери от студ
при вида ми о твоето дълго отсъствие.