Тя се дразни от начина, по който сеньор Понти върши нещата, но най-много се дразни от това, че той не се дразни от забележките й.
И докато сеньор Понти яде сандвич на бюрото и пише нещо с противно равния си почерк, тя за пореден път отбелязва с кактусов глас, че не е прилично да яде, докато работи. Или едното, или другото.
Мистър Понти застива със залък в уста, почервенява почти като байонската шунка върху хляба и точно тогава една троха пада на листа и слага точката вместо него.