автор: zaltia

Не се страхувам да говоря за смъртта,
тя нарисувана е, във платното на съдбата...
Част неизменна е, от колелото на живота,
и през очите на Морена* гледа към Земята.

Страх ме е любов, когато съм без теб,
и потъвам тихичко във самотата...
Вървя по пясъка, и сякаш всичко е наред,
и взирам се...а не виждам красотата.

Името ти скъпо, ми нашепва океана,
но вътре в мене, всичко празно е...боли.
Вълните ме докосват с нежната си пяна,
и тъжно слънцето, във океана се топи.

Красив...но тъжен е без тебе залеза,
посрещам сам нощта, с Луната стара.
Натиквам във душата, мъката голяма,
и на пясъка рисувам пак, сърце за двама.

Морена*- Богинята на смъртта според Славянската митология