Следите ми потъват като здрача,
погълнат от неведомото слънце.
Всяка стъпка предполага крачка.
Всеки две – посядане на пънче.
Предполага се, с процент несигурност.
Плюсове и минуси в безкрайност само няма.
Без обща гледна точка, плюсът става минус
по Закон за огледалната измама.
Само след подпочвено обръщане
пролетта донася хляб и вино.
За мухите хлябът ни е ненасъщен,
без виното ни също ще ги има.
Ще има също нас – кълба покрити нерви,
ще крачим полуслепи, все така...
Все тъй лениво ще отпускаме резерви
на човешкото, заложено в света.
Следите ми потъват като здрач,
разтворени до хоризонт над сивото.
Не съм дорасъл още за разкрач
от тук до края на света. В гъмжилото.