автор: galina

Знаеш ли колко съм скучна,
просто не е за разказване.
Отново на обич се уча,
че през годините съм забравила,
колко е светла луната
и как безтегловни сърцата ни,
как всеки миг е докосване
до нещо ефирно, което
не знам от къде извира,
но ми е точно по мярка.
И потъвам в него без страх,
че ще се срутя под сянката
на някоя дума подхвърлена
и ще се спъна във упреци.
Да си ги лаят безпаметно!
Точно на мен ли се случи...
Имам си стих против уроки,
а на другото ще се науча.