Стремежът да ти бъда щастие
e взиране в изгубено единство.
Дали отвъд сънят на страстите
съдбата се твори по личен избор?
Животът е една метафора
на съзидателната мисъл свише.
Ще можем ли да бъдем заедно
без раздвоението във душите?
Ако страстта е своеволие,
смири духа си в съзерцание.
Бъди ми Прометей със огъня,
засищай жаждата с познание.
Това, че сме родени грешници
не оправдава битието ни.
Сънувам
как прииждам в себе си
и устоявам на метежа ти.
Душата си превръщам в музика,
със будните си сетива те вдишам,
и вместо мрака на илюзията,
искри нега по сребърната нишка.
Във вените ми не потича кръв,
а синьо като звук доверие
и те са пътища към онзи връх,
наречен тихо единение.
Смирено осезавам благодат,
но се боя у теб да я разплискам
и ти да ме познаеш като свят,
без който обедняваш.
И си липсваш.