автор: nikoi

Април ще стигне точка на кипене
но ще съм тук, за да го охладя.
Не ми е пролет. Тича вместо мене
един налуден вятър. Аз следя
очите на дете, което търси
ръката на забравил го човек.
Дланта ми капка слънчев сок избърсва
от устните на тоя ден нелек.
И натежават облаците. Вкупом
се втурват да тъмнеят като дим.
Една безумна кукувица кука
бездомно, вяло и неуморимо.
Не ми е пролет, чувате ли, хора:
зеленото е чашчица абсент-
ще ви опие кратко, а прозорецът
ще прати Горе беглия момент
разпукване, цъфтене и узряване.
И ще окапете. И ще изсъхне
надеждата, от пролетта спасявана.
Но аз ще бъда там, за да въздъхна..