автор: EvaKovach

Пристъпи в празнотата ми случайно,
неволно не, но неочаквано.
И някак си се озовахме двама.
Но в празнотата няма
място за двама.
Отпиваме внимателно и бавно-
да не изпразним чашите.
Говорим предпзливо- да не кажем думите.
И се докосваме полека- да не прегори желанието.
А празнотата дебне-
поглъща всеки миг пропуснат,
спестените целувки, възпрените желания.
И всеки път, когато замълчиш и се отдръпнеш,
ме прелъстява отново и отново.
С твоите ръце.