автор: secret_rose

Кръстих я, мамо, Ванесса. На тебе прилича.
Носи отколешна кръв, и наследство Тракийско.
Помниш ли, мамо, как нявга и двете обичахме
с тебе да пеем под крушата песни Севлийски...
Как ми нарече да хвана по черните друми
дето башка са, излели напряко в сърцето.
И ми продума на изпровод тайната дума,
да я наричам, кога ми прощупа детето.
И ми навърза мънисто, да пази очите.
(черен гурбет е на уроки в тая тегоба)
Върнах се мамичко, тука сме, цели сме, сите...
да те прелеем, да стопанисаме гроба.
Кръстих я, мамо, Ванесса. На баба Васила.
Още и дадох да знае, да тачи, да люби
българска кръв, що очите и мамо умила
още преди да те майчице мила, загубим.

2004
(нередактирано... много емоционално и с много грешки, и много любимо :)