автор: Think

Животът е пъстър,
Животът е весел
Но как да му се отдам
Когато мъничко пламъче
Тлее във мене
Готово да лумне
И превърне във пепел
Всичко което аз знам!

Толкова много от волята ми изпива
Да го сломя и заключа във малка кутийка
И пъхна я нейде,
Тайно от всички,
Дълбоко навътре
От лявата ми страна.

Където седи до незнайно кога
Или до когато ти дойдеш
И с поглед единствен
Разпалиш го бурно наново.

Гори и ме плаши...
Но аз пак го смирявам,
Че си само измислица и не истински
Че всъщност те няма и си само на ужким
Че нищо не искаш и не е тази твоята къща
Че имаш си друга, в която те чакат
Хора мили, добри и много любими,
Хора, които за теб повече значат.

Не иска да чуе то, малкото, милото...
Не иска и все си гори, тлеейки тихичко...