автор: alida

Затвóри. Ох, излезе, Kикимората.
При майка си отива. Да върви!
Сега ще звънна бързо на изгората.
Да идва...да е моя, до зори.

“...Мишленце малко, тръгна си оная.
До утре сутринта ще бъда сам.
Ела, любовно ти да ме омаяш.
Дано да я запали огън там!

По пътя да се спъне, и да падне.
Да си остане на место, дано.
А ти побързай, мила че те чакам.
Затоплих вече празното легло.”

Премигва стария комшия Бай Йордан.
„Каква е тая нова, днешна сган?
Излиза черна, руса идва – срааам.
Аз може да съм дърт, ма не пиян.”

„Оставих му на оня да яде.
Дано да се задави, стар козел.
При мама го излъгах това прасе,
че съм. Пфу, колко е дебел.

О, я да се огледам и отзад.
Един Котак на спирката ме чака."
Потегля рейса за студентски град.
И вози в него, „мър-мяу”, страшна кака.

...По изгрев - бърза, русата излиза.
И Бай Йордан започва пак да мига.
Я, Черната е с наобратно риза,
при своя благоверен си пристига.

„ Ма, колко рано скъпа се прибираш
Така ми липсва, цяла нощ не спах.
Нахраних се добре, но ти разбираш,
да ме оставяш сам си е направо грях.

А, как е майка ти, Любов кажи?
За мене пита ли, жената?
Добре е старата, нали?
Болят ли я сега краката?”

„Добре е, даже много е добре.
И даже, много поздрави ти праща.
И много е доволна, че
такива точно, като теб се раждат.”

п.с. „Поканена съм
другата неделя
на гости пак
при мама,
за вечеря”