автор: nikoi

"С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов

Не съм Мария. Няма и да бъда.
В торбата ми лъжите се боричкат.
А крушата на двора ме изпъди-
и нея аз не знаех да обичам.

Била съм със мъже. И с тях отсъствах.
И те дори отсъстваха във мене.
Не съм им се представяла. И късно
от мен са си отивали. Спасени.

Не бях Мария. Дадоха ми друго
неподходящо, смехотворно име.
Не трябва да съм майка и съпруга.
И не изричам "Господи, прости ме".

(това е лицемерие нелепо)
Била съм със мъже. Един спечели
душата ми, притулена под крепа
на недоизиграната ми смелост.

Утробата ми не напълни с празник.
Не пихме вино, а вода светена.
Но господ ми го взе. И аз намразих
и крушите, и цялата вселена.

И резенчето хляб да му приседне
дано на тоя, който е в небето.
Не съм Мария, чуваш ли? Неведома
и дива круша расне във сърцето ми.

И зная, че в торбата ми се хапят
рояци думи, жилещи до синьо.
И ако я отворя, ще е мрак и
ще просят небесата милостиня.

Не съм Мария. Но ще ви разкажа
с очи за този, който ми отнеха.
Проклета да е стражата продажна-
и райската, и адската. Вовеки.

И днес стоя на кръстопът прегърбен.
Не ме е страх от ангели и стражи.
Не съм Мария, ще отроня бързо.
И нищо друго няма да им кажа.