автор: galiakara

Мила дружке Марче,

С преголяма радост ти пиша туй писмо, за да те усведомя за нашето ново състояние.
Както вече ти стана всеизвестно, ние с Митю се установихме в касабата тука й викат`град`-от градушка. Много народ, много чудо. Пълнят пътя/улица го наричат/, също къкто оная година, кат падна градушка и напълни дворовете ни. Нали се сещаш?
Купихме си нов парламент- обширен и пространствен, покрит с чисто нов, излъскан като дупе след баня пуркет. Страх ме е още да ходя по него, та навсякъде съм разпростряла черги, за да не се хлъзгаме. На третия етаж сме и имаме прехубав поглед към вънка. Джамовете са толкоз ширнали, че ми трябваше един топ плат, та да ушия пердета. Станаха едни накъдрени, кат ланшно къдраво зеле!
С пренасянето на багажите бая зор видяхме, ама нейсе- шофьоринът беше чиляк с акълъ си, та ни помогна изключително.
Най-големите затруднения бяха с наредбата на въсреба. Тук, да ти кажа, модерна работа е. Всичките дрехи се надяват на едни дървени пръчки с телени куки, дето им викат`закачалки`. После се окачват на кръгъл прът в една дупка в стената, която се скрива с две порти. Кръстили са я гарде-роб. Трябва да е някаква чужда дума, че докато я запомня, се изпотих под езика. В тоя същия гарде-роб съществуват и чекмеджета. Те пък са за подреждане на долни гащи, ризи и калцуне.
И сега-най-положителното: имаме си нужник в парламента. Голяма работа е това, Марче, да знаеш! Не е кат на село, запретнеш полата, замръзнат ти задните части и нозете ти умалеят. Светът е отишъл много напред, ний на село нищо не знаем. Та да ти продължа: сядаш на едно голямо гърне, подобно на тези дето наклаваме трушиите, ама е бяло и си разчиташ спокойно списанието докъто си вършиш нуждите. Рекъх списание, та са сетих, сигурно не знаеш и тая дума. Туй е нещо кът книга, амъ по-малко и с шарени картинки. Пишат само за жените, разнообразни работи. Вече взех да `загрявам` защо всички се натискат на града да живеят...
Оня ден викам на моя Митьо:
- Митьо, няма ли да си купим и путьойли за ола? Пък той ми рекна:
- Хубаво думаш, Ленче, ама сега ми е малко нанагорно, та ще почакъш до другата заплата.
Ако не са сещаш какво са путьойлите, да ти обясня: това са едни големи столове, ама целите са облечени с меки части и кат седнеш в тях, все едно потъваш в голямо корито с топла вода, толко хубаво ти става.
Запознах се и с комшийката Дора. Тя е от старите касабаклийки. Вече десет години живее тука и целия народ в нашия блок я знае и зачита. Гледа им на кафе. И мене оня ден ме покани. И да знаеш как познава! Каза ми, че нямам още рожба, ама е на път да стане в близките години. `Мъжът ти- казва- е твърде добър човек и много та обича`. Като дойдеш да ни обидаш, ща те придружа до нейния парламент, който е в разположение точно над нашия. Тя, горката си няма дружинка и по цели нощи я чувам как се прехвърля в леглото. Скърца тая пущина, мира не ми дава. Ама какво да се прави, комшийка е, простено да й е. Много услуги ми върши, много научавам от нея, та си трая.
Вчера ме заведе на фризор. Туй е твърде подходящ занаят за жени и се чудя дали да не го подхвана и аз. Хич не е мъчна работата.Отделяш на ленти косата и всяка лента завъртъш около едни метални тръбички. Викат им ролки. После набутваш глава под едно голямо бръмчило и пущаш вятър в него. След като те изкарат от там ти развиват ролките, косата ти става на букли, също кат на моя Митьо къдравия перчем. Видя ми се много скопосен занаят, та съм се решила да го изуча. Пък и усетих, че хубава пара пада от него...
Да не забравя да ти спомена, че си имаме и телефункен. Не съм сигурна дали е точна думата, ама първата част запомних, че е `теле`.
Кат реках теле, та се сетих за наш Сивчо, дет ви го оставихме. Как е хубавото ми теленце? Да го гледаш кат свое, Марче, че ми е много мило.
Та да ти разправям за телефункена. На една кутия има кръг с дупки и във всяка дупка- число. Мушкаш си пръста едно по едно в числата и избираш на кого искаш да се обадиш. Много интересна занимавка е. Кат го няма Митьо, съде се обаждам на комшийката и си лафим с часове...
Викам на Митьо да си купим и лека кола `Сит-орен`, французка марка. Тук, в града народа се пренася от място на място с коли. Пък той ми рекна: `Хубаво си го намислила, Ленче, ама сега сме в силно финансово разтройство и не сме възможни. Сума ти пара отиде. Ще почакаш до догодина`. Тъй че догодина ше си дойдем вече с лична кола, Марче и ти обещавам да те повозим на нея. А дотогава- здрави да сме, ще си дохождаме с рейса.
Много съм се затъжила за тебе, дружке. Ще река на Митьо някоя неделя да прескочим, да се видим. Хайде, да приключвам вече писанието си, че да не ти изям много време да го четеш. Знам колко работа има на село. Останете си със здраве!

Твоя вярна дружка: Ленчето касабалийката
26.03.1935 лето